При кандидатстването за получаване на кредит се сблъскваме с избора на плаваща или фиксирана лихва. Какво означават и двете понятия?
Когато искаме ниска лихва трябва да се съобразим с някои неща. На първо място да се информираме за какъв период от време е валиден ниския процент на посочената лихва. След това не бива да се омаловажават факторите, от които е формирана тя. Видът на кредита и срокът на погасяването му са следващите елементи на ниската лихва.
Фиксираната лихва има много силно предимство –осигурява така желаната сигурност от клиента. Той изплаща еднакви вноски всеки месец без промяна до края на избрания период. За него размерът на лихвата е ясен при получаването на кредита. Този размер може да се промени само ако клиентът има желанието за това и уведоми кредитната институция. Има ли недостатък при фиксираната лихва? При промяна на лихвените нива на пазара, новите условия могат да оскъпят кредита, в случай на спад на общия лихвен процент.
Затова понякога е по-добре да бъде избрана променлива лихва по кредита. Тя отговаря на непрекъснатата динамика на лихвените проценти и се приспособява към промените на пазара. Този вид лихва се формира от два фактора – пазарен индекс плюс определена надбавка към него. Надбавката е фиксирана за целия период на кредита. Пазарните индекси пък са променливи величини и могат да бъдат комбинация от LiBOR,SOFIBOR , EUROBOR и др. Първият е най-известния и използван индекс на краткосрочни лихвени проценти, изчислявани в британски паунди, американски долари, швейцарски франкове. SOFIBOR пък е индекс за определяне на лихвени проценти в левове. При избор на плаваща лихва клиентът трябва да провери дали банката се е застраховала, като е оставила буфер за евентуална промяна на лихвата. Този буфер може да защити клиента – ако лихвата се повиши, то лихвата по кредита ще се повиши до граница, посочена от него в договора.