Преди години всякакви печени продукти, приготвени от бяло брашно, пречистено от триците, се смятаха за глезене, десерт, деликатес. Това е голямата мъдрост на северните славяни, които прекрасно са знаете ли, че именно зърненото зърно предпазва човека от почти всяка болест.
В допълнение, нашите мъдри предци са били добре наясно, че зърното , почистено от ембриона и периферните части (зърнени и цветни мембрани), – бяло брашно – няма хранителните и защитни свойства, присъщи на пълнозърнестия продукт. За това поговорката казва красноречиво: „ Хлябът не е заместител “.
В допълнение, отдавна е отбелязано, че феновете на бели сладкиши(от бяло рафинирано брашно) много бързо наддават на тегло, имат лоши зъби, „тънка“ болезнена коса и често се оплакват от лошо храносмилане. Зъбите за северните славяни винаги са били показател за здравето. Никой не се жени за момиче с лоши зъби, защото при влизане в брак човек е мислил предимно за здраво потомство.
Тук няма да е излишно да обърнем внимание на факта, че самата дума „ хляб “ в съвременния смисъл е малко по-различна от онова, което е било исторически. Дори не “донякъде”, но коренно различно.
” Хлябът ” за нашите предци олицетворяваше предимно зърното и всичките му чудодейни свойства. И днес казваме: „Роди се хубав хляб“, „„Зърнено поле“ и др. „Хлябът“ е зърнена култура . Хлябът е бил наричан „свещеник“ именно защото е не само хранител, но и защитник. Хлябът винаги е бил първото лекарство за всяка болест. Покълналото зърно е използвано, за да върне на живот безнадеждно болните. Защо „авторитетът“ на зърното беше допълнително засилен. През миналия век принц Вяземски се оплака на Пушкин от Париж: “Тук животът е тънък, братко, не можеш да разпитваш черен хляб . ” От векове ръженият хляб е силно свързан с признаците на изконния руски живот – брези, водка, квас, чинц и лен. През последните десетилетия всички символи са претърпели значителни щети, оцелели са само водката и брезите.