Иконите са изображение на Богородица, Исус Христос и светци, които се почитат в Православната църква, от страните от Източна Европа, основно Гърция и Русия.
Иконите са неразривно свързани с молитвата и литургията на религията на тези страни, но поради непрестанните промени в употребата и обичаите, както и във формите на богослужение, с течение на времето е имало голям брой икони от много различни жанрове.
Във всеки случай може би най-важният елемент от православната църква е иконостасът, който съдържа. Иконостасът е разделението между наоса на храма, свободно достъпен за общността, и пространството около открития олтар, със стаи от двете страни, където могат да влизат само духовниците. Като образ иконата е разположена между това, което може да се види с окото, и това, което е трансцендентно.
Иконописът игнорира триизмерното пространство, което е било като оптична илюзия на Запад след Ренесанса чрез централна перспектива. Вместо това, като цяло, има пространство на изображението, което се отваря назад и се простира малко в дълбочина, където героите, представени без никакъв релеф, са уголемени или намалени според техния почетен ранг и вътрешното им значение.
Иконите датират от самото начало на християнството. Началото му датира от възпоменателните изображения от края на античността, тоест от 1-ви до 4-ти век след Христа.
Най-старите икони, сред запазените, са от 6-ти и 7-ми век и почти всички се съхраняват в манастира Санта Каталина, в Синаб.
Триумфът на Православието подновява страстта към образите на Изток. Целият православен Близък изток е оставил през вековете удивителни образци на своето изкуство в пещерните църкви на Кападокия, в храмовете, украсени с красиви и великолепни мозайки, по стените на манастирите, в иконостасите на църквите. С разпространението на източното християнство на Балканите и в Русия, започвайки от 9 век, ние отново ще имаме възможността да разклоним това изкуство със създаването на различни видове и школи на източната иконография.