Ипотечен кредит с фиксирана лихва за целия период
Пазарът на кредитни продукти у нас е такъв, че все повече се увеличава търсенето и предлагането на заеми с фиксиран лихвен процент. Това се дължи на факта, че гражданите имат нужда от повече сигурност и планиране на вноските и цялостната стойност на заемите, които теглят. Същевременно тази възможност за прогнозиране при фиксираните лихви се смята от кредитните доставчици за предимство.
Добре е да се знае, че при ипотечните заеми фиксираните лихви, обаче са само за даден интервал от времето за погасяване на задължението, например, до десет години. Няма практика банките и кредитните компании да начисляват фиксирана лихва за целия период на погасителния план при ипотеките.
При потребителските заеми, предложения с фиксиран лихвен процент съществуват главно при кредитните фирми от небанков тип.
Жилищен кредит с фиксирана лихва
Тук е уместно да се зададе въпроса какви са предимствата и недостатъците за един потребител, който може да ползва кредитен продукт с фиксиран лихвен процент.
Най-важният приоритет определено е сигурността. За определения срок от погасяването на задължението, потребителят може да прогнозира своите разходи. Това му осигурява сигурност и създава възможност да оцени много по-реалистично офертата. Най-големият недостатък се състои в това, че фиксираният лихвен процент не би се променил в интерес на клиента, ако се намалят лихвените нива на БЛП в банките, Euribor, Libor и Sofibor.
Следващият въпрос, който възниква е коя опция е по-добрата – да се изтегли кредит с променлива или с непроменлива, фиксирана лихва. За жалост не може да се каже коя от двете опции е по-добрата, тъй като всеки случай е субективен, а и няма ипотечни заеми с непроменлив лихвен процент за целия срок на изплащане.
Може единствено да се дадат някои основни препоръки. Например, ако човек реши да изтегли ипотечен заем за неголям период (10-15г.) или ако реши да го погаси предсрочно (целия или о-голямата част от него), тъй като очаква да има високи приходи в бъдеще, то офертите с фиксирана лихва са за предпочитане.
Във всички останали случаи, обаче, регулираната или т.нар. фиксирана лихва за конкретен интервал не е аргумент за насочването към определен продукт, тъй като делът на периода с фиксиран лихвен процент в съотношение към целия период на погасяването не е достатъчно. Примерно, две години фиксирана лихва при задължение от 20 години.
В допълнение, при кредитните продукти с фиксирана лихва за даден срок, най-често тя е по-малка от алтернативните опции за заем с лихва за целия погасителен период на задължението. При изтичане периода на фиксирания лихвен процент, плаващата лихва става по-скъпа от алтернативните варианти.
