Ипотечен кредит за апартамент / имот / недвижимо имущество / недвижим имот





По повод на икономическата криза българинът стана по-внимателен по отношение на финансовите си действия. До преди няколко години за значителен брой от хората придобиването на жилище без ред трудности, спънки и бавни процедури, нужни за получаване на ипотечен заем, бе мечта, а на изпълнението й се гледаше като на нещо немислимо.

Естествено, ако трябва да се реши кой заем да се избере между такъв, който се получава от 2 до 7 дни или от 1 до 2 месеца, всеки би избрал първия. Тук, обаче, се появява друг съществен проблем – всеки гражданин ли може да се възползва от по-бързата оферта и отговорът е „не” поради няколко основания. Причините се свързват до следните фактори, които при различните хора и възможностите им са строго индивидуални. Това са оптималната сума на потребителския заем, оптималния погасителен период за достигане на най-малката възможна вноска на месец и официална доходност на потребителя.

В наши дни съревнованието за клиенти на банковия пазар е голямо. Банковите дружества отпускат потребителски заеми до 50 000 лв., които с подобни услуги може да достигат и 80 000 лв. Този размер на фона на чувствително поевтинелите цени на недвижимите имоти в някои сегменти на пазара, може да запълни финансовия дефицит за придобиване на нов дом, а в някои случаи дори и окончателната му цена.

Така стигаме до втория проблем при потребителските заем, а именно оптималното време, което е до 10 г. и което дава основание за по-висока вноска, ако го сравним с погасителния период при ипотечните заеми, който стандартно е между 25 и 30 г.




Целта е да не се трупат неаргументирано високи задължения. Това дава възможност да изпъкне сумата на дължимата ежемесечно вноска спрямо нетната доходност на домакинствата.

Според изискванията в офертите на заемодателите, които посочват оптималния дял от официалните доходи като евентуална месечна вноска по заемите, по-голямата вноска се свързва с по-високи доходи на семействата. Доходът е желателно да фигурира в данъчната декларация, за да се приеме от банките за официален и следва да постъпва по сметка в банката – заемодател. Това дава възможност заемът да не се нуждае от обезпечение като външни гаранции или поръчителство. Условието за превод на дохода, който може да бъде доказан, изключва в голяма степен доходите на самоосигуряващите си лица (лицата със свободни професии).