Идеята за пасивен доход привлича вниманието на все повече хора, които търсят по-голяма финансова сигурност и по-добър контрол върху личните си финанси. Един от начините за постигането му е чрез получаване на дивидент, а това поставя и важните въпроси: откъде идва този доход и при какви условия се разпределя.
Дивидентът има значение както за съдружниците и собствениците на дружества, така и за хората, които се интересуват от инвестиране на финансовите пазари. От една страна става дума за разпределяне на част от печалбата на фирмата, а от друга – за доход, който инвеститорът може да получи от притежавани акции на публична компания.
В тази статия ще разгледаме какво представлява дивидентът, как се изчислява и кога се получава този пасивен доход. Ще обърнем внимание и на това кога печалбата може да се разпределя като дивидент и в кои случаи е по-разумно тя да остане в дружеството.
Какво представлява дивидентът?
Дивидентът е част от печалбата на едно дружество, която може да бъде разпределена към неговите съдружници или акционери. Зад понятието стоят няколко важни въпроса, които често остават извън вниманието на хората, когато тепърва навлизат в темата.
Точно затова още в началото е важно да разберем на практика коя печалба се разпределя като дивидент, какви са реалните рискове при инвестиране в акции и какви очаквания стоят зад този дългосрочен подход. Темата има значение както за собствениците и съдружниците в дружества, така и за хора, които разглеждат дивидента като възможен източник на доход от инвестиции. Колкото по-ясно е разбирането за механизма, толкова по-малък е рискът от неточни преценки и погрешни очаквания.
Коя печалба се разпределя като дивидент
Когато се говори за дивидент, значение има не оборотът на едно дружество, а неговата нетна печалба. Това е финансовият резултат, който остава след покриване на всички разходи, данъчни задължения и други ангажименти на компанията.
Именно върху тази основа може да се вземе решение част от печалбата да бъде разпределена към съдружниците или акционерите под формата на дивидент. Нетната печалба се установява чрез годишния финансов отчет, а разпределянето ѝ като дивидент става след изрично решение на компетентния орган на дружеството. Това е съществен момент, защото наличието на пари в компанията не е равнозначно на печалба, която може веднага да се изплати като дивидент.
В много случаи част от печалбата остава в дружеството, за да подкрепи бъдещото ѝ развитие, разширяване на дейността на нови пазари, инвестиции в ново оборудване или в иновации. Затова въпросът не е само дали има положителен финансов резултат, а и дали разпределянето му под формата на дивидент е обосновано спрямо текущото състояние и целите на компанията.
Как се изчислява и кога се получава дивидент
Размерът на дивидента обикновено се изразява като сума на акция или като процент от цената на акцията (дивидентна доходност). Ако дадена акция струва 100 евро и компанията изплаща 4 евро дивидент годишно, дивидентната доходност е 4%. Това е полезен показател при сравняване на различни компании.
Дивидентите могат да се изплащат на различна честота – тримесечно, полугодишно или годишно, в зависимост от политиката на компанията. За да получи дивидент, инвеститорът трябва да притежава акциите преди датата, след която новите купувачи вече нямат право на обявения дивидент. Ако инвеститорът закупи акциите след тази дата, дивидентът за съответния период не му се полага, независимо колко дълго ги задържи след това.
Дивидентът като източник на пасивен доход
Дивидентът привлича хората, които търсят пасивен доход, защото дава възможност доходността да не зависи единствено от продажбата на акциите. При компании, които разпределят част от печалбата си регулярно, инвеститорът може да получава доход и докато запазва позицията си. Именно това прави дивидентните акции интересни за хора, които търсят по-дълъг инвестиционен хоризонт.
Освен това дивидентът показва, че дружеството е в позиция да разпределя част от резултата си, вместо да насочва цялата печалба към оперативни нужди или растеж. Това не е достатъчно условие една компания да бъде оценена положително, но е фактор, който често се възприема като знак за финансова устойчивост и предвидимост в политиката към акционерите.
Именно тук много начинаещи инвеститори допускат грешка в очакванията си. Те възприемат дивидента като редовен и почти гарантиран доход, без да отчитат, че неговият размер може да се променя, а в определени периоди изплащането му може да бъде ограничено или преустановено.
Как да започнем с инвестиции в дивидентни акции
За хората, които искат да направят първи стъпки в тази посока, по-разумният подход е да не търсят дружества само заради висок дивидент, а такива с устойчиви финансови резултати и ясна политика по отношение на разпределянето на печалбата. При инвестициите в дивидентни компании по-важно е не само какъв доход се изплаща в момента, а дали той стъпва върху стабилен бизнес модел и може да бъде поддържан във времето.
Именно тук проличава разликата между търсенето на бърз доход и по-разумния подбор на дивидентни компании. Добър начален ориентир е да се проследи дали компанията има история на редовни плащания, как се е променял размерът на дивидента през годините и каква част от печалбата се разпределя към акционерите. За да се избегнат скъпоструващи грешки при този първоначален подбор, експертите от общности като InvestClub съветват задължително да се изгради ясна система за филтриране на компаниите, преди да се инвестира капитал.
Дивидентът може да бъде устойчив източник на пасивен доход, но само когато зад него стои разбиране за произхода на този доход и условията, при които се изплаща. Нетната печалба, решението каква част от нея да бъде насочена към акционерите и финансовото състояние на компанията са факторите, които показват доколко този доход е подкрепен от реални резултати. Затова при първите инвестиции в дивидентни компании е по-важно да се гледа не само размерът на дивидента, а и устойчивостта на бизнеса, историята на плащанията и водената от дружеството финансова политика.