Мартеницата е един от най-обичаните български символи, който носи в себе си векове история и традиции. Зад червено-белите нишки на мартениците се крият древни легенди за любовта и единството на българския народ.
Легендата за хан Кубрат и неговите синове
Когато великият хан Кубрат умрял, хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщеря му Хуба. Водачът на нападателите предложил да го признаят за владетел, обещавайки в замяна да освободи Хуба и да остави земите на синовете непокътнати.
Най-големият син признал силата на хазарите и останал при сестра си. Другите синове отишли да търсят свободни земи за племената си, уговаряйки се, че когато намерят подходящо място, ще изпратят на пленените брат и сестра птица със златна нишка на крака.
Бягството и раждането на традицията
Скоро гълъб със златна нишка отлетял към хазарските земи. Братът и сестрата успели да избягат от плен, но не знаели къде да отидат. Те завързали бял конец за крака на гълъба и го пуснали в небето, за да ги води.
Хазарите започнали да стрелят по бегълците и ранили брата – конецът, който той държал, почервенял от кръвта му. Малко по-късно хан Аспарух се разкаял, че братята не са изпълнили заповедите на баща си, за което са платили с кръв. Той здраво усукал нишките и завещал те никога да не се разплитат, защото обвързват българите и носят радост и благоденствие.
Легендата за лястовичката на хан Аспарух
Друга красива легенда разказва за по-късните години на хан Аспарух, когато той вече бил основал България в новите земи. Въпреки успехите си, сърцето на великия хан често копнеело за своите близки, останали в далечните родни места.
Една пролет се намерила съчувствена лястовичка, която забелязала тъгата в очите на основателя на България. Малката птица решила да помогне и предложила да занесе послание до сестра му Калина, която живеела далеч от него.
Неуморната лястовица летяла три дни и три нощи, преодолявайки огромни разстояния, за да стигне до Калина и да предаде братското послание. Разбира се, сестрата искала да направи малък подарък в отговор – тя събрала най-хубавите пролетни цветя, направила букет и го увила грижливо с червено-бели конци.
Верната лястовица занесла подаръка обратно на Аспарух, който в радостта си от вестта за сестра си заповядал на всички свои поданици в този ден – а той бил първи март – да носят усукан червено-бял конец като символ на здраве, любов и небесна благословия.
Така според легендата се родила традицията, която до днес обединява българите по целия свят всяка пролет, напомняйки ни за силата на семейните връзки и любовта към родината.